Блогът на talika :: ПИСМО В БУТИЛКА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.06.2010 10:19 - ПИСМО В БУТИЛКА

Прочетен: 1832 Коментари: 1 Гласове:

                        Аз зная,
                        че вечер си мислиш за мен.
                        Аз зная,
                        че се молиш да съм добре...
                        Аз зная,
                        че зад мен стоиш.
                        Макар ида отричаш,
                        макар и да те няма...
                        Аз зная...

   Пиша ти с ясното съзнание и абсолютната увереност,че никога няма да ти го изпратя.Запечатвам го в този блог и изхвърлям в мрежата,така както го правиха корабокрушенци преди векове, с последната надежда,че писмото,плувайки в безбрежните води на океана рано или късно ще стигне до теб.                           С надежда за спасение...

    Не знам откъде да започна.Искам да ти кажа толкова много неща...
     Заминаването ти ми се отрази по-лошо,отколкото си мислих.Надявах се,че във времето ще свикна да живея с болката, но тя продължава все така да ме притиска лекичко някъде отляво...През цялото време...Продолжавам да мисля за теб всеки миг...Миговете се превръщат в минути, минути-в часове,часове-в дни...
      Установявам,че ми липсваш все така силно...Но трябва да живея,да работя...Всеки ден пред очите ми минават десетки хора-множество лица,понякога познати,но само едно си търся сред тях- най-милото,най-скъпото,най-хубавото лице-твоето.Знам,че няма да го видя скоро.Ставам все по-тъжна,усмихвам се все по-рядко.А когато се налага,трудно го правя.Знаеш,в моята професия усмивката е 90% от успеха,но... не мога...
      Слагам поредната маска на лицето си,сърцето си слагам в кутия,заключвам с катинар,душата...душата я пускам на воля-нека лети...Не искам да я държа на тъмно и студено,нежна е и може да се разболее смъртоносно.

      В живота на всеки понякога има дни,които тежат като години.Мислих,че на мен никога няма да ми се наложи да изживявам такива дни,че никога няма да дойде моментът,когато ще се събудя сутрин и няма да искам този ден да започне,да не чакам нищо,да не искам нищо,да усещам,че достигнах предел в моя живот...

      Не мислих,че един ден ще ми се наложи да живея само със спомена за всяка наша среща,всеки миг,прекаран с теб,дори случайните разминавания,когато само очите ни се докосваха. Датите: денят,когато те видях за първи път, първите ти думи,отправени към мен,малко плахи и неуверени,първото докосване...Усещането как ухае въздухът около теб, когато ме прегърна за първи път.

    Знаеш,че винаги съм се отнасяла много сериозно към любовта.Не приемам лекомислието и не смятам,че играта с чувства е забавна.Не знам, в днешно време дали все още има хора, които мислят като мен,но...аз съм такава-романтичка и фантазьорка и продължавам твърдо да вярвам в любовта.Много глупаво-страдаш повече,раняват те по-често,никога не попадаш на човек, мислящ по същият начин...и въпреки всичко упорито продължаваш да търсиш своята половинка...

     Нещастна пеперуда с обгорени от огъня криле...
Огънят си ти...
А аз все така упорито се стремя към твоята светлина...С цената на всичко,въпреки всичко и независимо от всичко...

Нагоре