Постинг
07.11.2008 18:01 -
Черната кутия
- Здравей!
- Здравей,как си? Не знам,как успях да отговоря,как успях да поема глътка въздух,да се задържа на омекналите ми крака...Случайна среща в слънчев и топъл следобед...
-По-хубава си отколкото те помня...Излъчваш щастие...
Обгръщаше тялото ми с мек, нежен поглед.Безкрайно сините му очи почти скрити от увеличените му зеници ме гледаха така, сякаш целият му свят се събра в мен. Лицето му имаше такова нежно изражение,излъчваше такъв копнеж, че в един миг хиляди пеперудени крилца трепнаха в серцето ми,с нежен шелест преминаха чрез сетивата ми и накараха лицето ми да засияе...
Разбрах, че оттук нататък не мога да контролирам нищо, изградени със сълзи и мъка стени се разпаднаха като купчина пясък и вече не могат да ме пазят.
Измина година откакто напуснах,бягайки от теб, от себе си, от чувствата си... Да се скрия, да забравя ,да избягам...Исках да забравя,че те има,че съществуваш,че изобщо някога те познавах.Блян.Измислица.Сън.Фантазия. Не си истински,аз те измислих...
Да спра да мисля,да спра да дишам, да спра да те обичам.Няма те и мен ме няма...
Опитвах се да събера отломки от разбитото ми сърце,парчета здрав разум и късчетата от изтерзаната ми душа,но катастрофата не запази нищо,почти нищо.Греша, черната кутия...Самолетите се разбиват ,но черните кутии остават винаги...И винаги се намират.Рано или късно...
Само тя се запази,скрита дълбоко, някъде в най-далечното кътче от съзнанието ми,но пазеща всичко - всичко от начало до край.Цялата истина,неизтриваема с нищо... Неразрушима. Вечна.
Всеки поглед, докосване,всяка дума и мисъл,всеки миг с теб и безкрайна тъмнина след теб, безгранично щастие от близостта ти и разяждаща мъка от липсата ти.
Лутах се между разума и чувствата. Опитвах се да запазя равновесие, балансирайки върху тънкото въже,свързващо сърцето ми,което нашепваше:"Да,така трябва да бъде, това е то - голямо и истинско не го убивай!" и разума ми ,отсичащ: "Спри! Не е редно, ще съжаляваш!"
-Здравей! Как си?
Потърси моите очи.Потънах в прегръдката ти - топла и сигурна.И целият свят ме прегърна с твоите ръце..
- Здравей,как си? Не знам,как успях да отговоря,как успях да поема глътка въздух,да се задържа на омекналите ми крака...Случайна среща в слънчев и топъл следобед...
-По-хубава си отколкото те помня...Излъчваш щастие...
Обгръщаше тялото ми с мек, нежен поглед.Безкрайно сините му очи почти скрити от увеличените му зеници ме гледаха така, сякаш целият му свят се събра в мен. Лицето му имаше такова нежно изражение,излъчваше такъв копнеж, че в един миг хиляди пеперудени крилца трепнаха в серцето ми,с нежен шелест преминаха чрез сетивата ми и накараха лицето ми да засияе...
Разбрах, че оттук нататък не мога да контролирам нищо, изградени със сълзи и мъка стени се разпаднаха като купчина пясък и вече не могат да ме пазят.
Измина година откакто напуснах,бягайки от теб, от себе си, от чувствата си... Да се скрия, да забравя ,да избягам...Исках да забравя,че те има,че съществуваш,че изобщо някога те познавах.Блян.Измислица.Сън.Фантазия. Не си истински,аз те измислих...
Да спра да мисля,да спра да дишам, да спра да те обичам.Няма те и мен ме няма...
Опитвах се да събера отломки от разбитото ми сърце,парчета здрав разум и късчетата от изтерзаната ми душа,но катастрофата не запази нищо,почти нищо.Греша, черната кутия...Самолетите се разбиват ,но черните кутии остават винаги...И винаги се намират.Рано или късно...
Само тя се запази,скрита дълбоко, някъде в най-далечното кътче от съзнанието ми,но пазеща всичко - всичко от начало до край.Цялата истина,неизтриваема с нищо... Неразрушима. Вечна.
Всеки поглед, докосване,всяка дума и мисъл,всеки миг с теб и безкрайна тъмнина след теб, безгранично щастие от близостта ти и разяждаща мъка от липсата ти.
Лутах се между разума и чувствата. Опитвах се да запазя равновесие, балансирайки върху тънкото въже,свързващо сърцето ми,което нашепваше:"Да,така трябва да бъде, това е то - голямо и истинско не го убивай!" и разума ми ,отсичащ: "Спри! Не е редно, ще съжаляваш!"
-Здравей! Как си?
Потърси моите очи.Потънах в прегръдката ти - топла и сигурна.И целият свят ме прегърна с твоите ръце..
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 150
Блогрол
1. margaritta
2. perla
3. princesss
4. shape of my heart
5. Ани Лорак Розкажи
6. Любим линк
7. знаю я Руслана
8. Моя Украина
9. Киев
10. Ти мий
11. photos net
12. krassota.com
13. Любим линк
14. снимки
2. perla
3. princesss
4. shape of my heart
5. Ани Лорак Розкажи
6. Любим линк
7. знаю я Руслана
8. Моя Украина
9. Киев
10. Ти мий
11. photos net
12. krassota.com
13. Любим линк
14. снимки