Щастлив човек ли съм? Може би.Не знам. Какво всъщност означава това? Имам всички предпоставки:деца, мечта, семейство, работа,не толкова много, но добри приятели.Но достатъчно ли е това? Често се замислям ,какво ще съм аз, ако не мога да виждам ,не мога да усещам, не мога да забелязвам.... Усещам невероятно чувство,когато виждам красотата на безкрайно море от слънчогледовите полета в родината ми.Спокойствието и тишината на ноща на Родопа планина,нейната нежна прохлада...И морето...което не мога да опиша...никога не намирам думи. А също така опияняващ аромат на липите през юли и тези няколко дена през октомври:дните,през които гората се превръща в приказна картина-със стотици оттенъци на жълто ,оранжево, червено -топли,слънчеви цветове-цветовете на живота ,цветовете на любовта... Има ли нещо по-хубаво от това,да се настаниш пред камината с чаша вино и хубава книга в ръка в спокойният ти дом в дълга студена януарска вечер. Обичам да се усмихвам на хората.Дори и непознати.Сигурно ме мислят за луда,но го правя и ще продължа да го правя,защото не виждам много усмихнати хора по улиците,а ми се иска - много ми се иска... Защото тези малки,дребни неща,може би незабележими за други пълнят сърцето ми и ме правят щастлива. Щастлива съм,защото до мен има много добри хора,но животът ме среща и с не дотам добри.Но смятам,че това е хубаво,защото само така мога да оценя добрината,разбирането,отношението на приятели до мен.Благодаря,че ви има! Щастлив човек съм.А вие? Какво е щастието за вас?